Харесвам всичките си проекти от последните 13 години и ги изпълнявам с голямо желание и страст. 

И все пак някои от тях за мен не са работа, дори не са хоби, а са нещо много специално и силно вдъхновяващо. 

Миналата седмица завърших макет на училище в Плевен, в който вложих цялата си душа и сърце. 

Дали като учителско чедо се вдъхнових още от идеята – абитуриенти ме потърсиха с намерение да подарят макет на любимото им училище като мил спомен за ръководството – от тук нататък за екипа и мен нямаше невъзможни неща. Без да отегчавам с всички подробности, само ще спомена няколко детайла. Самото училище беше 3Д проектирано, 3Д принтирано, сглобено и старателно оцветено от професионален 3Д дизайнер. Това осигури абсолютна точност на формата и възможност за редица детайли, въпреки трудния мащаб 1:250 – реалистични прозорци и дограма, тераса с парапет и дори стълба на покрива, рампи, козирки, пилон със знамето и др.

Също толкова впечатляваща и изящна е цялата “инфраструктура” в училищния двор – множество абсолюта реалистични тревни площи и алеи. Има всякаква растителност – иглолистна, широколистна, разнородни храстчета, кашпи с цветя – всичко това грижливо и реалистично изработено, включително листата на дървената оцветени в множество краски. Фигурират елементи и детайли от мини чешмичка, пейки, красиво и реалистично баскетболно игрище с кошове от 1 мм, площадки с фитнес уреди, до табела с прочуствено признание от ученици към учители.

И най-любимото ми – реакцията на клиента, в случая млада завършваща девойка, при вида на готовия макет – замръзване за няколко минути с широко отворени очи, последвано от продължителна красива усмивка и удивление за детайлната изработка.

Това бе поредния макет, с който не исках да се разделям. А клиентите продължават да ми се учудват защо не искам да им давам макетите, които те са поръчали и за тях сме ги направили с много любов.